ЗА МАКОВЕТЕ НЯМА УТРЕ

И вирнали глави с коси от огън

вторачват пламнали очи в небето.

Засадата им няма да избегне

слънцето поело през полето.

За маковете няма Утре.

И само Днес държи стеблата прави.

За Вчера нямат дума даже.

Днес само макът сянка ще остави.

Днес ме прегърни със всичка сила

и с гняв и страст почни да ме наричаш.

Днес узнай какво от теб съм крила

и днес повтаряй колко ме обичаш.

Ела сега в ръцете ми среднощни,

със пламнали очи ме предизвикай

Поискай всичко и поискай още.

Не чакай, не моли, не питай.

Недей ми казва „После. Утре.

Когато няма времето да тича…”

и „Друг път”, „Някога, тогава…”

Недей на утре ме обрича!